Този проект се роди от желанието да бъдем по-свързани, по-смели, по-информирани и по-грижовни към мястото, което наричаме свой дом.
Казвам се Наум Аспарухов Асенов. Роден съм и съм израснал в София, в квартал Бояна. По професия съм софтуерен инженер и оперативен специалист.
Това означава, че ежедневната ми работа е свързана както с технологиите, така и с превръщането на идеи в реално работещи решения – откриване на проблеми, изграждане на системи, организация на процеси, търсене на по-добри начини за работа и постоянно учене.
Но професията е само част от човека. Аз съм съпруг и баща на две прекрасни момичета. Семейството ми е причината много от нещата, които правя днес, да имат смисъл. Искам един ден децата ми да могат да кажат, че съм се опитал да бъда полезен, че не съм стоял отстрани, когато съм можел да помогна, и че съм оставил след себе си нещо добро.
Ако не беше съпругата ми Виолета, вероятно никога нямаше да разбера, че съществува това прекрасно кътче на България. Благодарение на нея започнах да опознавам страната ни по един по-дълбок начин – не само като места на картата, а като природа, история, традиции, хора и начин на живот.
Когато видях Черни Вит за първи път, имах чувството, че се намирам на нереално чисто, красиво и истински българско място. Планината, реката, въздухът, тишината, хората и усещането, че си част от общество, на което реално можеш да бъдеш полезен – всичко това ме спечели много бързо.
Още тогава ми беше ясно, че съм готов да направя всичко по силите си, за да заживея тук и да остана тук.
Решението да се преместим не беше импулсивно. И двамата с Виолета имахме възможност да останем в София и да развиваме успешни кариери там. По онова време първата ни дъщеря беше още съвсем малка.
В продължение на близо седмица водехме един и същ разговор: Какъв живот всъщност искаме да дадем на детето си?
Оказа се, че и двамата мислим еднакво. Не искахме детството ѝ да премине само между автомобили, трафик, затворени пространства и постоянно бързане. Искахме свобода, природа, чист въздух, спокойствие, истински сезони, хора, които се познават, и възможност децата ни да се докоснат до българските традиции и култура не само от учебник, а като част от ежедневието си.
Имало е моменти, в които естествено сме се питали дали сме взели правилното решение. Един съвсем обикновен пролетен ден обаче разсея и последните ми колебания.
Бях на разходка с голямата ми дъщеря. Тогава беше на около две години. Бяхме спрели на най-обикновена улица в селото, когато забелязахме, че край нас растат диви горски ягоди.
Това беше животът, който искахме да дадем на децата си. Не непременно по-лесен и не непременно по-удобен, а по-истински.
Искаме децата ни да растат със свобода и любопитство. Да познават природата, да усещат общността около себе си, да имат истинско детство и да знаят какво означават традициите, културата и принадлежността към едно място.
Този сайт не започна за мен просто като поредния софтуерен проект. Вярвам, че технологиите имат истинска стойност, когато помагат на хората, затова исках да използвам това, което умея, за мястото, което семейството ми избра за свой дом.
Искам човек да може лесно да открие полезна информация, красиво място, история, събитие или инициатива. Искам да има възможност да покаже проблем и да види, че не е сам в желанието си той да бъде решен.
Най-вече искам тази платформа да помага на хората да бъдат общност – да могат спокойно да говорят за проблемите около тях, да задават въпроси, да търсят прозрачност и отговорност и да се обединяват около решения.
Освен с професионалната си работа, която се стремя да развивам всеки ден, се опитвам да давам време и знания и на общността около мен. Ангажирам се с лятно кино през топлите сезони, работя по различни софтуерни решения и по създаването на „Научната стая“ на село Черни Вит.
Учението и познанието са сред най-важните неща за мен. Вярвам, че човек трябва да се учи през целия си живот, да задава въпроси, да проверява, да мисли и когато научи нещо полезно – да го предаде нататък.
Ако не беше жена ми, нямаше да познавам Черни Вит така, както го познавам днес. Дължа ѝ много повече от това, че ме е срещнала с това място – дължа ѝ семейството, което имаме, и двете ни прекрасни деца.
Тя е човек, от когото продължавам да се уча и до ден днешен. Решението да заживеем тук беше наше общо решение и може би точно затова толкова бързо превърнахме Черни Вит от място, което посещаваме, в място, което наричаме дом.
Вярвам, че човек е длъжен да се опита да остави след себе си един по-добър свят за децата си, дори когато това му носи неудобства, трудности или проблеми.
Ако пазиш история, снимка, идея или просто имаш желание да помогнеш – включи се. Разгледай, сподели и бъди част от общността.